понеделник, 30 юни 2014 г.

КЛАЙВ БАРКЪР - Кървави книги, Том 2



АВТОР: Клайв Баркър
ЗАГЛАВИЕ: Кървави книги, Том 2 / Books Of Blood, Volume II
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Иван Атанасов
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 1984
Страници на БГ изданието, меки корици: 224
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 4.15 / 5 от 5 551 гласували
Цена: 14 лв


Без абсолютно никакво съмнение, мога да заявя, че Клайв Баркър е един от най-добрите хорър писатели на нашето време. Макар напоследък самият той да е загърбил този жанр за сметка на други, по-печеливши, и заради рисуването, той не пропуска да ни изумява с идеите си, които, гарантирам ви с ръка на сърце, няма да срещнете често из литературните произведения. Както казва преводачът му Иван Атанасов: "Четеш Баркър и се чудиш какво иска да ти каже!" Британецът не е редови писател, надраскал няколко хиляди страници, с цел да изкара толкова пари от тях, че да си купи къща и "Бентли". Не, той е от авторите, които творят, за да оставят имената си в историята.

На пръв поглед прозата на Баркър не изглежда нищо особено, но когато човек вникне в същността й, в нюансите, които британецът рисува на белия лист, тогава осъзнава, че Баркър е диамант... и то перфектно шлифован. Малко са авторите, които могат да те отвратят с написаното до такава степен, че да ги обикнеш и да искаш още и още. Малко са авторите, които биха те накарали да се запиташ: "Абе на мен ли ми има нещо или това е страхотно!" Четох доста мнения, в които се казваше, че първият том на "Кървави книги" е по-добър от този, но аз не мога да се съглася. Произведенията в двете книги са толкова различни, че не може и да има място за сравнение. Освен това, във втория том виждаме един по-уверен в способностите си Баркър, който твори шедьоври така, както рисува безброй картини за поредицата си "Абарат". 

Това, което ми липсваше в "Кървави книги, Том 2" беше някой приятен увод като тези в първия. Наречете ме превзет, но ми е густо, когато някой ме светне за "едно-друго" за писателя и произведенията, които съм тръгнал да чета. Но това по никакъв начин не ощетява книгата, разбира се. Баркър ни шамаросва още с първите редове на първото произведение от общо пет в колекцията. 

"Ужас" е истински ужас. Става въпрос за странен експеримент, който, както всеки би се досетил, когато става въпрос за Клайв, завършва доста кърваво. 

"Адска надпревара" - когато Баркър реши да показва хумора си на бял свят, мога да кажа само едно: "Оставете човека да се изкаже". "Адска надпревара" е достоен наследник на "Плямпалото и Джак" от предната част на "Кървави книги". Тъй като демонът не се справи с Джак в предния сборник, сега е време и Дяволът да се пробва. 

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - прочетох този разказ след като разбрах, че той ще бъде филмиран, а главната роля е възложена на Лена Хеди, мацката от "Игра на тронове", сериалът "Терминатор: Хрониките на Сара Конър", "Дред" и "300". Това определено е едно от най-силните произведения на Баркър, които съм чел, а като добавим, че Лена беше постоянно пред очите ми, какво да кажа: "Изумляващо!

"Кожите на бащите" пък е моят фаворит от този сборник (както не само на мен, но и на Бранимир Събев). Както винаги съм казвал, демоните са една от любимите ми теми. Още повече, когато са пресъздадени по начин, който бяга от клишираните представи за тези зли същества. Много силен сюжет и перфектно изградени герои. Драматизъм и брутализъм в едно цяло!

"Нови убийства на улица Морг" е разказ поклон пред класика-гигант Едгар Алан По. Ненужно е да обяснявам кой е По, но е нужно да разясня, че Баркър се проявява като добър разказвач и на чужди истории. До самия край на произведението смятах, че то ще завърши по определен начин, но уви!, останах силно изненадан. Това е една от най-недолюбваните творби на Клайв, но на мен ми хареса много...

...както и всичко останало в "Кървави книги, Том 2". Силно препоръчвам! 
Баркър е невероятен писател, който има да покаже адски много на читателите си. За закоравелите му фенове насочвам вниманието също и към филмите и комиксите по произведенията му. 

Оценка: 10/10

петък, 13 юни 2014 г.

РИЧАРД ЛЕЙМЪН - Малкаса Пойнт (BEAST HOUSE CHRONICLES #2)



АВТОР: Ричард Леймън
ЗАГЛАВИЕ: Малкаса Пойнт/ The Beast House
ИЗДАТЕЛСТВО: Аполо Прес
ПРЕВОД: Мария Върбанова
Година на българското издание: 1994
Година на първото издание: 1986
Страници на БГ изданието, меки корици: 301
Жанр: Хорър
Рейтинг в GOODREADS: 3.75 / 5 от 2 279 гласували


Последно време попадам само на хубави хорър книги. Е, не всички са чист ужас, но поне повечето от тях. След като Ф. Пол Уилсън ме помете с шестата книга от поредицата си за Майстор Джак, Робърт Маккамън ме изненада адски приятно с прекрасния си шедьовър "Момчешки живот", а Клайв Баркър изтри и последните ми съмнения, че нещо не ми е в ред щом чета подобна литература, довърших и втората книга от поредицата "Хроники за Къщата на звяра", наречена "Малкаса Пойнт".

Ричард Леймън вдигна доста летвата с първия роман "Къщата на звяра". Смятах, че това е късметът на начинаещия - знаете как е, - пробваш се в нещо, правиш го много добре и когато си повярваш, че можеш да станеш звезда, нещата просто не ти се получават. Радвам се, че при Леймън не е точно така. 

Ако трябва обаче да бъда честен "Къщата на звяра" ми хареса доста повече от "Малкаса Пойнт". Но това никак не е странно - човек си обича оригиналите и това е. Но и втората книга е много силна. Леймън продължава историята там, откъдето свършва в първия роман. Хубавото е, че произведението е написано така, че да може да се чете и като отделна книга. Убеден съм, че ако бях чел "Малкаса Пойнт" преди "Къщата на звяра" щеше да ми хареса много повече.  

Леймън вкарва нови герои, но също така използва и стари. Всичко познато е добре приемано и авторът експлоатира тази логика доста успешно. Няма да се впускам в пространен преразказ на романа, само ще кажа, че той е доста динамичен и напрегнат. Малко по-обемен е от първия и това донякъде го ощетява, но не много, защото Леймън е чудесен разказвач. 

Хубавото в тази втора част от "Хроники за Къщата на звяра" е, че се дава добро обяснение откъде идва това мистериозно създание. Тази книга също така е завършена, за разлика от предхождащата я. Краят е хубав (Алелуя!). 

За финал ще кажа само, че Ричард Леймън е чудесен автор, макар и на моменти да поема по странни пътеки. Говоря от писателска гледна точка, но явно именно в това се крие чара му. Доста хора не го харесват именно заради смелостта му да експериментира и да разкрива неща, които много автори се страхуват да "покажат" в произведенията си. "Малкаса Пойнт" определено не е най-добрият хорър роман на света, но е задължително четиво за феновете на жанра. 

Оценка: 8/10