вторник, 10 декември 2013 г.

ЯВОР ЦАНЕВ - Вино за мъртвите



С огромно удоволствие седнах да пиша ревю за тази книга. Едва ли вече е останал почитател на хубавата българска литература, който да не е запознат с името Явор Цанев. Все пак, за тези, които са пропуснали, ще кажа, че Явор е много неща - той е писател, той е издател, понякога се изявява като преводач, а доста често и като организатор на литературни конкурси.

От миналата година Явор издава списанието за фантастика, фентъзи, хорър и какво ли още не "Дракус", което в момента е единственото, излизащо на хартия. На неговите страници се публикуват както доказани, така и съвсем млади и прохождащи автори, но във всеки брой произведенията са на доста високо ниво.

Тази година, 2013, беше много плодотворна за Явор Цанев. Освен чудесните разкази, публикувани на страниците на списание Дракус, бял свят видя и книгата "Странноприемницата" - сборник с кратки прозведения, писани през деветдесетте, но с чисто нова редакция и полировка. Колекцията се прие изключително добре и това не изненада никого, защото всяка една похвала бе напълно заслужена. Последва участие във фентъзи антологията "Мечове в града", в която бяха включени едни от най-талантливите български автори. Октомври месец се появи на пазара и новата книга на Явор Цанев - "Вино за мъртвите".

Доста време мислих как да предам чувствата, емоциите, идеите, които "прочетох" на страниците на тази колекция от кратки произведения. Бях един от първите, които имаха честта да прочетат книгата, но ми отне цели два месеца, за да се престраша да я ревюирам. Защото е лесно да хвалиш и да критикуваш, но е трудно да нарисуваш с думите си картина, която читателя да разбере. Лесно е да кажеш този разказ е много хубав и много ми хареса, но е трудно да обясниш защо точно. Понякога нещо ни "докосва" с чара си, с гениалността си, но думите не са способни да опишат тези наши впечатления. Ако се опитам да Ви преразкажа всеки един разказ от сборника, навярно ще си каже "Какво толкова?! Нищо оригинално! Нищо ново!", но няма да бъдете прави.

Харесвам Стивън Кинг не защото е един от най-известните писатели на нашето съвремие, не защото е написал едни от най-продаваните книги за всички времена, а защото е способен от всяка една идея да извае истински шедьовър. Няма да сравнявам Явор Цанев със Стивън Кинг, просто защото няма да е честно спрямо единият и спрямо другият, но Явор, също като Краля, може да напише произведение от коя да е идея, и това произведение да се превърне в истинско удоволствие за сетивата. Да, темите на Явор не са оригинални - просто защото те изследват човешката психология и човешките нрави, а какво по-експлоатирано от това, - но темите на Явор са актуални за всеки един от нас - малък или голям, млад или стар, добър или лош. Страниците на книгата са изпълнени с романтика, такава каквато откривателите изпитват при ново откритие, такава каквато мечтателите чувстват, когато изживяват насън или наяве мечтите си.

Моите лични фаворити в книгата са "Вино за мъртвите", защото ми напомни за едноименния разказ от "Странноприемницата"; "Кладенецът", защото е истинска картина на човешката глупост и надежда; "Тука има - тука няма" - заради справедливостта, която трябва да я има на този свят; "Да попаднеш на разум" - заради неприятните стечения на обстоятелствата, които като че ли са любими на Съдбата; "Старицата" - разказ за това, че безсмисленото разхищение е един от основните проблеми на нашата планета Земя, която унищожаваме без да се замислим; "Предложение, на което можеш да откажеш" - заради човешкото нахалство и несъобразителност; "Цигането" - заради това, че е по-важно да гледаш сериала, отколкото да мислиш; "За любовта, парите и малката смърт" - заради човешката глупост, елементарност...

...мога да продължавам напред, но тогава ще изброя почти всички разкази в сборника. Както вече казах в началото, това са произведения, които трудно могат да се опишат с думи, те трябва да се почувстват, да се преживеят. Явор Цанев, макар да има само 2 книги с разкази (тук не включвам "Избраникът", защото всички произведения от него могат да се намерят в "Странноприемницата"), определено е стъпил здраво в литературния свят и няма абсолютно никакво намерение да го напуска.

Ако мислите, че всичко изписано дотук е лично мнение или празни приказки, вижте какво са написали за Явор Цанев доказани писатели като Бранимир Събев, Сибин Майналовски, Стефан Кръстев, Весислава Савова и редица други. Лично аз до момента не съм чел отрицателен коментар за творбите на автора и съм сигурен, че ако той продължава да пише толкова красиво, никога няма да има възможност да получи такъв.


петък, 15 ноември 2013 г.

ДИМИТЪР ЦОЛОВ - Пет приключения на Витек Диман / Космическото пиле


Познавам "задочно" лицето Димитър Цолов-Доктора от времената, когато все още опъвах гласни и ламаринени струни в няколко никому нелюбими банди и доста успешно измъчвах околните люде с тези си качества. За разлика от мен обаче Доктора е известен с бандата си "Докторс Гого Бенд", а на мен любимите ми техни песновки са хард-кавъра на "Боли" на Борис Дали и химна на всички истински мъже - "Бира". Но стига с музикалните отклонения.

Едва тази година научих, че Димитър Цолов, по призвание и образование Доктора, се изявява и като писател и останах наистина приятно изненадан и впечатлен от произведенията, които прочетох. Сега навярно някой ще ме попита как така, след като първата му книга е видяла бял свят само преди няколко седмици, но и тук съм се подготвил. Първо, Митко участва в конкурса на MBG Books и бе сред номинираните десет автора - впоследствие прочетох в един сайт първото приключение от общо петте на Витек Диман. После той се появи и в конкурса, посветен на българският класик Агоп Мелконян, в койта аз бях един от журиращите, с разказа си "Вдъхновение". Впоследствие Доктора грабна първото място на конкурса на списание "Дракус" с ретро-класическия си хорър шедьовър "Паякът и Осата". Така, виждате, че преди да получа от самият автор новата му книга, аз вече знаех какво да очаквам. И наистина големите ми очаквания се покриха.

Нека започна от оформлението: това е една от най-красивите български книжки, която съм държал в ръцете си. Първо, тя е малка, на размер е колкото бижутата от поредица "Галактика". Основна причина за чара й обаче са чудесните илюстрации. С тях перфектно е уловен духът на произведенията. Кориците са две, тъй като книжката е двулицева. Хубава идея, бай дъ уей! Добра редакция и корекция. Адмирации!

И стигам до същността на материята. Книгата се състои от един мини роман и един мини сборник. Ще започна от колекцията. Тя носи умопомрачителното заглавие "Космическото пиле" и още с първия си разказ ни подсказва, че тука има нещо гнило (в добрия смисъл на думата, естествено!). Доста се смях на "Кръговратите на любовта" и на "зарибяването" на самата Смърт по сапунените сериали. Браво, Митко, идеята направо кърти. Разказите "Пистолетът" и едноименният са прекалено кратки, за да съставят у мен някакво сериозно мнение, но са написани забавно. "Симфония Агония" и "Тримата братя и тридесет годишната ракия" са моите фаворити. Първият с изпипания трилър, а вторият с поуката си и използваните елементи от една от най-известните ни български приказки. "Паякът и Осата", както вече споменах по-горе, е хорър и бе отличен в конкурса на "Дракус".

Това, което обаче най ми хареса беше мини романът "Пет приключения на Витек Диман". Като един изтъкнат фен на нашата митология, просто нямаше как да не обърна сериозно внимание на това произведение. Не се заблуждавайте от предубежденията ми обаче. Витека е голем пич! Смял съм се от сърце. Но и хуморът не е основната положителна черта на романа. Тук Митко е писал толкова майсторски, че докато не изгълтах повестта не се спрях и за миг. В романът си има всичко - майтапи, приключения, хорър, фентъзи, романс, мистерии и т.н. Първите три приключения са по-хумористично настроени, докато последните две носят трагичен нюанс, особено финалното. Но няма как, независимо дали си супер герой или митично създание, никой не е защитен от съпружеския терор.

За финал мога да кажа, че тази книга ми хареса адски много. Щастлив съм, че познавам Димитър Цолов и че имам възможност да обменям опит и идеи с него, защото това може да бъде само в полза за един творец. Очаквам с нетърпение следващите му книги и се надявам настоящата му да намери много читатели и ПОчитатели.

петък, 8 ноември 2013 г.

МЕЧОВЕ В ГРАДА - Новата българска антология



Изключително ми е приятно да представя на Вашето внимание новата антология с "ърбън-фентъзи" разкази, която излезе на бял свят на 26 октомври 2013 година. Лично за мен това е събитие, което не може да се наблюдава често в нашата не-литературна страна. Още повече, че тук ще намерите както вече изявени български автори, така и съвсем млади такива, които обаче дават сериозна заявка за предните позиции в писателската общност.

"Мечове в града" е втората антология от поредицата за "Мечовете", след "Мечове в леда". Зад тях стоят "Националният клуб за фентъзи и хорър", както и Александър Драганов, който е съставител на двете. В настоящата антология участват шестнадесет автора с шестнадесет произведения, преминали през много ситното сито на съставителя, за да се получи една прекрасна колекция с разкази и новели. За това изиграва важна роля и редакторката Весислава Савова, която сякаш е побутнала на правилните места всеки един от авторите, за да изцеди от него най-доброто, на което е способен. Не мога да пропусна заслугите на Бранимир Събев и Сибин Майналовски - първият с идеите и съветите, за да излезе на бял свят една добре изглеждаща антология, а вторият с перфектното оформление, което е направил.

Както започва съставителят Александър Драганов в своето ревю за книгата: "Ако търсите безпристрастно и обективно ревю на "Мечове в града", новият сборник на Националния Клуб за Фентъзи и Хорър "Цитаделата", може спокойно да спрете да четете." Защото за мен няма лош разказ в антологията. И това е причинено не от факта, че моята новела "До преизподнята и обратно" е част от Съдържанието, а поради факта, че тази книга наистина си струва.

Моят поглед върху разказите. Опитал съм се да бъда максимално обективен, както и критичен. Тези, които ме познават, знаят, че не си спестявам критиките. Вярно, не си спестявам и суперлативите, но те винаги са заслужени. Ето ги и моите възгледи:

0. ВЕСИСЛАВА САВОВА - Предговор. Не знам защо всеки ревюиращ често (да не кажа винаги) си спестява есетата, които предхождат подобни антологии, писани от съставители, редактори, автори и др., при положение, че в тях се крие огромна информация за последващите произведения в изданието. За пръв път се сблъсках с името Весислава Савова на страницата с кредитите на сборника с новели на Донко Найденов - "Ударите на съдбата". Тъй като познавах суровия материал на автора, осъзнах каква работа е свършила редакторката му върху цялата книга. Не мога да не призная, че да си редактор е повече от наказание. Да се разправяш с цял куп емоционално-разстроени писатели, всеки с личните си депресии и психически изявления, си е чиста храброст. Веси е успяла да се справи с всички автори в тази антология дотолкова, че не е написала труд със заглавие "Как да убиеш шестнадесет автора по деветдесет и девет начина", а просто един чудесен "Предговор".

1. АЛЕКСАНДЪР ДРАГАНОВ - Тримата пазители и златната ябълка. Така, така... Как да кажеш лоша дума за шефа си, когато знаеш, че той ще прочете написаното. В най-добрия случай повече няма да получиш място в бъдещи негови антологии, които съм сигурен, че ще има, а в най-лошия, може да събере дружината от Националния клуб и да те напляска като малко дете, прибягвайки до саморазправа. Е, на мен не ми се иска нито едно от двете, така че ще гледам да бъда максимално любезен. Истината е, че това е втората антология, в която участваме заедно със Сашо. В "До Ада и назад" бях адски впечатлен от ужасяващия му разказ "Нещото от кладенеца", а по-късно чак разбрах, че човекът си е "дайхард" фен на фентъзито. Какво да го правиш, фентъзито и хоръра са си като двама братя близнаци, които не можеш да разделиш по никакъв начин. "Тримата пазители и златната ябълка" е съвременна история, вдъхновена от народната ни приказка, от произведенията на Хауърд Филипс Лъвкрафт, от супер герои като Батман и Супермен, от старите български легенди и митове и от още един куп други източници. Но, не, уви! Не очаквайте статия за всички тези забавни науки. Сашо е забъркал една микстура, която на моменти е леко забавна, на моменти е адски ужасяваща, а на места е дори драматично-трагична. Много силно произведение, което бе истинско удоволствие за сетивата ми. Честно си признавам, че не съм чел нещо подобно, и за мен бе истинска изненада да видя тази част от идеите на автора, които се надявам той да разработва в бъдеще и да видим продължение на този разказ.

2. ВАСИЛ МИРЧЕВ - Шаман. Признавам си, че това заглавие леко ме заблуди. Очаквах нещо изключително различно от написаното. "Шаман" е най-дългото произведение в антологията, но нека това не Ви заблуждава. Тази новела е личният ми фаворит. Тук, също както и при предния разказ, имаме история, базирана на българската митология. Васил Мирчев е автор, който лично аз не познавах до момента, но очаквам много негови произведения да намерят място в бъдещи издания, защото той наистина го заслужава. Всичките четиридесет и три страници са един празник за четящия. Браво на Васко и очакваме да видим следващите му литературни успехи.

3. ДИМИТЪР ДИМИТРОВ - Краят на сънищата. Както на много други автори в антологията, името на Димитър Димитров беше непознато за мен. Това обаче никога не би ме спряло да прочета произведение от непознат писател. Не мога да отрека, че "Краят на сънищата" не е моят тип история, но по едно време се усетих, че чета думите захласнат, защото Димитър Димитров е писател, който завладява. Сън и Кошмар, Реалност и Илюзия. Това са темите в този разказ и съм сигурен, че човек, който си пада по тях, ще остане много очарован.

4. ДИМИТЪР ДЪКОВСКИ - Елпида. Този разказ е поредната смес от няколко основни движения във фантастиката като цяло. Разбираме, че господин Дъковски е фен на Нийл Геймън и Саймън Грийн. Това личи от чудесните му мрачни пасажи ала Геймън и леко обърканите му пространствени описания ала Грийн (да ме прощават феновете на Саймън, които са в изобилие в редиците на "Цитаделата", ама цялата маса от думи ми идва в много - не ме съдете много, още съм лаик в творчеството на британеца). Димитър Дъковски обаче не се е справил никак зле с разказа си "Елпида". На моменти ми идеше да открадна някой и друг епизод за лична употреба. Моментът в метрото, където пътуват само някакви си изроди, направо ме разби. Много силно и много на място. Красота!!! Чакаме още.

5. ДОНКО НАЙДЕНОВ - Битката за Дурикс. Познавам Донко от антологията "До Ада и назад". След това написахме два разказа заедно и започнахме цял роман, който така и не довършихме (благодарение на личния ни мързел и липсата на стимул в нашата прекрасна не-литературна страна, където се печатат книги на БГ автори, които са известни повече с нещо друго, само не и с писателски талант). Донко е чудесен автор и почти няма произведение от него, което да не съм чел. Той твори в един жанр, който аз определям като класически хорър, защото ми напомня много за стиловете на Лъвкрафт и По. За мен беше истинска изненада, когато видях, че Донко участва в тази фентъзи антология. Донякъде се зарадвах, донякъде бях и леко притеснен. Ами ако това не е един от силните му жанрове? Е, бързо си отговорих с това невероятно произведение, което сякаш бе излязло изпод перото на класици като Толкин и Зелазни. "Битката за Дурикс" е класическо (както и всичко друго в творчеството на Найденов) фентъзи, което омагьосва читателите си. Браво, Донко! Справил си се прекрасно. Продължавай да твориш в този стил, отдава ти се!

6. ИВАН ДИМИТРОВ - Спас и вълшебният медальон. Това е един от най-силните разкази в антологията. Макар че в началото започна като евтин холивудски филм, веднага ме плени с идеите, които се доближаваха до "Роуз Мадър" и "Тъмната кула" на Стивън Кинг. Иван Димитров е чудесен разказвач. Самият му стил е увлекателен и изпълнен с талант. Да, историята не е нещо оригинално и уникално, но е едно приятно четиво, което ще се хареса на всички фенове на жанра, че и на много други.

7. ИВАН РУСЛАНОВ - Непростимият грях. Иван Русланов не е непознато име сред литературните среди. Неговият роман "Черният ангел" доста нашумя у нас. Това може само да ме радва - член на нашата общност от писатели на Фантастика е получил вниманието, което заслужава. "Непростимият грях" е произведение, което ме спечели още от първите си страници. Този разказ много ми напомни на "Театърът" на Бентли Литъл и на "Репетиции" на Томас Монтелеоне. Иван е написал една изключително силна драматична творба с елементи на хорър и фентъзи. Много, много силен разказ!!!

8. ИВЕТА АТАНАСОВА - Чуждите. Това не е фентъзи разказ. Вярно, всеки може да си определя нещата така, както ги вижда, но ако следваме буквата на учебника, това е фантастично произведение. Нашата Земя е нападната от извънземна раса, която доста бързо поема нещата в свои ръце. Нашата главна героиня е лидер на бунтовническо движение, което освен да се опитва да оцелее, прави опити и да се противопоставя на могъщите ни поробители. Този разказ доста ми напомни за сериала "Падащи небеса". Ивета Атанасова определено може да пише и го прави доста добре. Лично аз имам някои забележки, но те не са нещо съществено, а по-скоро детайли, които ще се изчистят с течение на времето. Иначе браво на Ивета за чудесното произведение и за смелостта да застане рамо до рамо с всичките тези мъже, които мислят, че жанра е предназначен само за тях.

9. КОСТА СИВОВ - До преизподнята и обратно. Може би тук е мястото да си направя реклама, да почна да се хваля колко ми е хубаво произведението и как аз съм един от най-добрите писатели в жанра. Иска ми се, не мога да го отрека, но няма да бъда обективен. "До преизподнята и обратно" е новела от цикъла ми, обвързан от идеята за истории, базирани на Българската митология. Силно е повлиян от писатели като Дийн Кунц и Стивън Кинг, както и хубавите фантастични филми от миналото. Останалото оставам на Вас, читателите, да прецените дали си е струвало да ме прочетете или просто сте си загубили времето. И в двата случая ще се съглася с Вас.

10. LADY POL THE BELOVED - Наследството. Хубав разказ, който засяга един от личните ми интереси, а именно метъл музиката. Жената, която се крие зад този псевдоним, не е непозната както на БГ читателите, така и на чуждестранните фенове на фантастична литература. Съвсем наскоро тя издаде книга с фентъзи приказки, която, доколкото ми е известно, е намерила доста почитатели и отвъд нашия континент. Няколко неща не ми харесаха и те са по-скоро от бързане за вместване в срокове и така нататък, отколкото от неумение да се изпълнят качествено: разказът завършва с обещанието "Следва продължение", на места доста дългите диалози на героите, липсата на дълбочина на героите (на места губех връзката кой кой е) и т.н. Но това не са причини да не можете да се насладите на тази кървава Метъл Опера.

11. ПЕТЪР ПЕНЕВ - Сенки над града. Доста добър разказ, написан приятно. Тук също имам някои забележки, като безбройните герои, липсата на дълбочина на образите им, усложнената нишка на действието, прекалено прибързаните събития, но просто авторът е решил да заложи на действието, а не на детайлите. Петър Пенев е млад писател, който тепърва ще ни показва таланта си. Чудесен дебют.

12. РАДОСЛАВ БАЛАБАНОВ - Дъга. Това е един от най-обещаващите разкази в антологията. Започна толкова силно, че направо си казах "Ето го и българския Стивън Кинг". Мъж и жена си пътуват във влака и в купето им влиза странник, който започва да им разказва ужасни неща. По пътя на логиката и на американското четмо и писмо, Адът се стоварва на Земята и то точно в този влак. Дотук добре, но ето и някои неща, които не ми харесаха - безкрайните повторения на някои фрази и изречения, липсата на някаква цел, освен да изтрепем всички гадове по пътя си, в началото образът на Дориан бе описан така, че останах с впечатлението, че ще е отрицателен герой, а той се оказа супер як пич. Въпреки всичките забележки обаче, не мога да отрека, че Радослав Балабанов се е справил повече от добре с дебютното си произведение. Ако продължава в същия дух, съм сигурен, че ще четем много добри неща от него.

13. СИБИН МАЙНАЛОВСКИ - Бира, магии и пържена цаца. Сибин Майналовски е старо има в жанра и то не по възраст, а по заслуги. Няма да ми стигне мястото да изброя всичките му награди и постижения в литературата, затова няма да се опитвам. Какво мога да кажа за произведението му "Бира, магии и пържена цаца"? БРАВО, МАЙСТОРЕ, БРАВО, СИБИНЕ! Само за любознателните - това произведение е от цикъла "Зелената котка".

14. СТАНЬО ЖЕЛЕВ - Никога не се доверявайте на демон. Макар че този разказ е в една от любимите ми теми за демони, не ме впечатли. Да, авторът пише страхотно, служи си умело с думите и словосъчетанията, към края прикова интереса ми, но това не бе достатъчно, за да ме изненада. Всичко беше предсказуемо и клиширано, дори и името на главната героиня, някак си нещата й се случваха на мига, без да изпита и грам трудност. С този начин на писане обаче авторът има бъдеще като писател, така че ще чакам други негови произведения да видят бял свят.

15. ЧАВДАР ЛИКОВ - Приключенията на Пикуел. Това е един разказ, който се движи в собствена вселена и насока. Лично на мен подобна гейм-проза не ми допада, но пък в нея имаше няколко свежи хумор елементи. Доколкото разбрах Чавдар се занимава именно с игри, така че няма как произведението му да не се е превърнало в нещо такова. Дори и самото разделение на главите е подобно нива от гейм-свят. Имам доста забележки към автора - като че ли разказът нямаше цел, посока, добре изградени образи на героите, ясна позиция на героите (кой какъв е и за какво се бори) и т.н. Чавдар Ликов обаче има базата да бъде добър писател, така че ще се радвам да поработи върху някои слабости в стила си.

16. ЯВОР ЦАНЕВ - Енергиен вампир. Явор Цанев и Сибин Майналовски са едни от най-опитните автори в тази антология. Това личи не само от обемните им биографии и публикации, но и от произведенията, които участват в настоящата антология. Явор не залага на епични битки, на странни създания като елфи, джуджета и орки, на магични сили и тайни заклинания. Явор залага на майсторски стил, драматизъм, дори и на щипка романтизъм, за да изплете една паяжина, която накрая е нарекъл "Енергиен вампир". Малко хора знаят, че това произведение не е ново, то е писано към края на деветдесетте години, но дори и днес то носи същия заряд, който е носило и преди повече от десет години.

Както казах и в началото, това е една много силна фентъзи антология, която би задоволила и най-претенциозния фен. Горд съм, че участвам в нея и ще се радвам да видя още много бъдещи издания от тази поредица. Определено ще си заслужават.

четвъртък, 31 октомври 2013 г.

F. PAUL WILSON - Conspiracies (REPAIRMAN JACK #3)



"Конспирации" е третата книга от поредицата за Майстор Джак на Ф. Пол Уилсън. За огромно мое съжаление и невероятно читателско ощетение, това прекресно произведение не е превеждано на български. Недостатък, който се надявам скоро време да бъде отстранен. Книгата вижда бял свят през 1999 година. Интересен е фактът, че в романа е вмъкнат и един от най-добрите разкази на автора - "Домашни поправки" (Home Repairs, 1991).

За момента това е една от най-добрите книги в двете поредици на Уилсън, които са като две деца близнаци - "Цикълът за Врага" и "Майстор Джак". Макар доста от нещата тук да са прикрити, става ясно за какво иде реч. Нека направя кратък списък на едни от най-ценните качества на този роман:

1. "Конспирации" е като игрален филм излязъл от вселената на "Досиетата Х" - липсват само агентите Мълдър и Скъли.
2. Огромно е присъствието на Лъвкрафт в тази книга. Не е тайна, че Уилсън е огромен фен на Бащата на хоръра и не пропуска възможност да му отдаде почит. (Друго произведение, в което Уилсън отдава огромна почит на гения на класическия хорър е "Nightworld" - шестата книга от "Цикълът за Врага", чието преработено издание се явява и последна част на поредицата за "Майстор Джак".)
3. Появата за първи път на Otherness - не си позволявам да преведа този термин, защото ще омаломощя значението му. Тези, които са чели книгите на Уилсън, знаят за какво говоря.
4. Участието на Расалом, па макар и "под прикритие" така да се каже.
5. Безбройната сбирщина откачалки, които създават и почитат една или друга конспирация - Безценно!!!
6. Джак е герой, който никога не доскучава.

Всякакви последващи думи ще бъдат излишни. Това е един чудесен роман от един прекрасен автор.

Оценка: 

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ: Произведения от поредицата за Майстор Джак можете да намерите в следните издания:
- Романи
1. Проклятието - издателство "Бард" - книга 1 
2. Завещанието - изд. "Рива" - книга 2
3. Кръвна връзка - изд. "Калпазанов" - книга 10
- Кратки произведения
1. Изстисквачката - издаден в антология, озаглавена "Нощен писък" с автор Дейвид Морел - изд. "Делакорт"
2. Един ден от живота - издаден в сборника с разкази на автора "Боравата пустош" - изд. "Весела Люцканова".

сряда, 9 октомври 2013 г.

НИЙЛ ГЕЙМЪН - Етюд в изумрудено



От доста време се каня да обърна по-сериозно внимание на алманасите "ФантAstika", които вече наброяват цели 5 броя, а съдържанието им е много интересно и многообразно. Днес съм щастлив, че го сторих (алманаха "ФантAstika 2008"), защото открих голяма перла в короната. Навярно доста хора ще ме посочат с пръст и ще кажат "Ама ти не си чел Геймън ли, човече?", а аз ще наведа гузно глава, защото наистина не бях. 

"Етюд в изумрудено" е произведение на английския писател Нийл Геймън, който в последно време доста се харчи и получава топъл прием от фенове и критици. Честно да си кажа започнах да деля писателите на американци и британци. Вторите все повече и повече ме впечатляват, макар да не мога да разбера дали защото са европейци (и някак си сме по-близки едни до други) или защото национализма в почти всички произведения на първите почна много да ме дразни напоследък. Както и да е, Геймън определено е писател, който ще продължа да чета.  

Та да кажа няколко думи за "Етюд в изумрудено", разбира се, без да разкривам сюжета, защото има доста мистерии в произведението, които е по-добре сами да откриете. Красотата на разказа е в следното: Геймън е невероятен разказвач, действието се развива в алтернативна Викторианска обстановка (годината е 1888), преплетени са герои и събития от едни от най-известните поредици в литературата - Шерлок Холмс на Артър Конан Дойл и Ктулу митологията на Хауърд Филипс Лъвкрафт. И за да е гозбата още по-пикантна - произведението е носител на престижните награди "Хюго" и "Локус". 

Покрай този разказ открих, че всъщност има цяла антология, която обединява двете вселени на Дойл и Лъвкрафт - "Shadows Over Baker Street" от 2003. Съставители са Майкъл Рийвс и Джон Пелан. Лично на мен ще ми бъде много интересно да прочета и другите произведения в нея.

Освен в споменатия алманах "ФантAstika 2008", можете да откриете произведението "Етюд в изумрудено" и в сборника с разкази на Нийл Геймън "Чупливи неща", който го има преведен на български.  

четвъртък, 19 септември 2013 г.

Ф. ПОЛ УИЛСЪН - Завещанието (REPAIRMAN JACK #2)



АВТОР: Ф. Пол Уилсън
ЗАГЛАВИЕ: Завещанието / Legacies
ИЗДАТЕЛСТВО: Рива
ПРЕВОД: Павел Куц
Година на българското издание: 2009
Година на първото издание: 1998
Страници на БГ изданието, меки корици: 440
Жанр: Трилър
Рейтинг в GOODREADS: 4.07 / 5 от 2 702 гласували
Цена: 15 лв


"Завещанието" е втората книга от поредицата за "Майстор Джак" на американския писател Ф. Пол Уилсън. Издадена е на български през 2009 година от "Рива", преводач е Павел Куц, обем: 440 страници. Мога само да благодаря за това на издателството, защото за мен Уилсън е един от най-добрите съвременни писатели, който може да се нареди рамо до рамо до величия като Стивън Кинг, Дийн Кунц, Дан Симънс и Питър Строб. Не знам защо в България не му обръщат много внимание (като изключим няколкото му издадени трилъра като "Мираж", "Нощно изтребление" и "Отвличане" и по-старите издания на "Бард"). Най-голямата сила на автора е хорърът. Думите ми могат да бъдат потвърдени от романите в "Цикъл за Врага" - една от най-качествените хорър серии, писана някога. Дори самият Стивън Кинг не крие, че е фен на Уилсън и дори го ползва за пример що се отнася до писането. 

Поредицата за "Майстор Джак" е обвързана и с тази за "Врага", но всъщност голяма част от творчеството на Ф. Пол Уилсън е поставено под проекта "Тайната история на света", който се състои от десетки романи и разкази. За щастие малко от книгите са дотолкова обвързани помежду си, че да не могат да се четат поотделно. Особено тези от поредицата за Майстора - всяка е със самостоятелни истории и действия и само в крачка се споменават събития от предните произведения. 

Вече ревюирах първата книга с главен герой Майстор Джак, а именно "Проклятието", в което Джак се вихреше срещу злите демони от индийската митология - ракшасите. Тук, в "Завещанието", нещата стоят доста по-различно. Уилсън е наблегнал на трилър мотивите и хорър въобще няма... за щастие има малко фантастика, но тя едва ли е достатъчна, за да се определи романът като фантастичен. Всъщност, това е така, защото авторът е имал договор с издателство за медицински трилър и за да изпълни задълженията си е написал "Завещанието", отделно пък от много страни са го карали да сътвори нов роман с Джак и оттук... Както и да е! Четиринадесет години след "Проклятието" Уилсън ни връхлита с пълна сила в този изпълнен с напрежение и действие шедьовър. Който си го може си го може. 

За незапознатите с поредицата, Майстор Джак не е зидаро-мазач, не оправя хладилници или телевизори, нито пък друга техника. Майстор Джак е човек, който живее по свои собствени правила - няма фамилия, социална осигуровка, не плаща данъци, общо взето не съществува. Той обаче не е поредният Батман, който прави всичко за благоденствието на света. Напротив, Джак взема доста солидни хонорари за услугите си. А те са най-различни в този роман - от намирането на откраднати играчки за Коледа, до справянето с цяла камара гадове, работещи за най-различни организации.


Не знам как се получават нещата, но до момента не съм чел роман на Ф. Пол Уилсън, който да не ми допадне. Да, тук-там се натъквам на някой негов разказ, който не ми е присърце, но това се случва доста, ама доста рядко. Препоръчвам автора на всички фенове на качествените неща. Само да спомена, че можете да намерите разказ за Майстор Джак в издадения на български сборник "Боровата пустош". Произведението се казва "Един ден от живота". Има и други разкази с героя, но повечето не са превеждани у нас. 

Оценка: 10/10

неделя, 25 август 2013 г.

КРИСТОФЪР ПРИЙСТ - Островитяни



АВТОР: Кристофър Прийст
ЗАГЛАВИЕ: Островитяни / The Islanders
ИЗДАТЕЛСТВО: Август
ПРЕВОД: Петър Тушков
Година на българското издание: 2013
Година на първото издание: 2011
Страници на БГ изданието, меки корици: 384
Жанр: Фантастика, Мистерия
Награди: JOHN W. CAMPBELL MEMORIAL; BSFA
Рейтинг в GOODREADS: 3.72 / 5 от 470 гласували
Цена: 15 лв


Винаги съм харесвал английските писатели. Почти всичко, което съм чел от тях е било на много високо ниво. Не знам обаче защо те някак си остават в сянката на американската книго-индустрия. Ярък пример за това е Кристофър Прийст. Всяка следваща негова книга, която прочитам, е истинско удоволствие за сетивата. Макар това липсата на реклама на писателя понякога е адски определяща. Убеден съм, че ако не беше филмът по романа му "Престиж" можеше и никога да не се сблъскам с него. А това щеше да е огромна загуба.

Кристофър Прийст е роден на 14 юли 1943 година в Чийдъл, Чешир, Англия. Започва да твори от 1966 година насам. Печелил е много награди през писателската си кариера, като някои от тях са BSFA (на няколко пъти), WFA, James Tait Black Memorial Prize и Clarke Award. Въпреки това творчеството му не е особено обемно. За около 47 години има двадесетина издадени книги (заедно със сборниците с разкази и новелизациите на няколко филма). 

Първата книга на Прийст, която прочетох, беше "Престиж". Преди това бях гледал филма, който много ми хареса. Романът ме разби. Странното подреждане на частите, почти изцяло разказвателния стил с много малко пряка реч, детайлите в действията и постъпките на героите, преплитането на събитията (може би най-силната черта в творчеството на Прийст) в странен лабиринт, чийто "изход" води до много нови "входове"... Думите не са достатъчни, за да опишат красотата, с която авторът плете своите произведения. 

След това продължих с "Преобърнатият свят". Докато "Престиж" е по-скоро трилър-мистерия с елементи на хорър, то този роман е класическа фантастика. Идеята е чудесна, изпълнението също. Верен на стила си, авторът и тук разчита на повествованието и по-малко на диалозите. Представя един свят, изпълнен с мистерии и тайни, които главният герой се стреми да разкрие.

"Островитяни" е третият роман, който прочитам на Кристофър Прийст. Трябва да призная, че след предните две книги, летвата ми беше вдигната доста високо. Даже бях сигурен, че ще бъда разочарован. Всеки любител на книгите познава това чувство, затова е добре след прочитането на две-три по-дълги произведения от един писател, да се почине малко от него. Наистина в началото "Островитяни" не ми тръгна добре. Безкрайните и постни описания на един куп острови и техните специфични черти ми дойде в повече. И точно да си кажа "Ето, знаех си, че е прекалено хубаво, за да е истина", дойде "Плетката на Прийст". Казвам "Плетка", защото неговите произведения са именно това. Една мистериозна съвкупност от интересни герои и събития. По привлекателност мога да определя този роман като творчеството на Стивън Кинг. Тук, също като при Краля, Прийст съвместява в различните части на романа общи герои и събития, като последователността не е важна (което допринася допълнително за красотата на произведението).

"Островитяни" е написан като пътеводител. Всяка глава описва по един остров, а всички те са част от така наречения Архипелаг на сънищата. Хареса ми амалгамното представяне на обстановката - в един момент си представяш, че този свят е нискотехнологичен и изостанал, а в следващия се сблъскваш със сложни апарати и технологии, характерни за нашия свят. Повечето от героите са хора на изкуството, обвързани помежду си от общи цели и идеали. Понякога се натъкват един на друг, понякога не. Изключително силно са представени любовните авантюри в романа. 

Книгата излиза за пръв път 2011 година от Gollancz, а оригиналното й заглавие на английски е "The Islanders". У нас се появи тази година от издателство "Август", които се надявам да продължат традицията да издават този прекрасен автор. Преводът е на Петър Тушков, който, както и при "Престиж", отново е свършил чудесна работа. Българското издание е малко над 380 страници. През 2011 "Островитяни" печели наградата "BSFA", а през 2012 - "John W. Campbell Memorial Award". 

Това, което не ми хареса от романа, са някои недовършени теми. Но все пак има още две книги (а може да са и повече, аз знам за 2) - "The Affirmation" (1981) и "The Dream Archipelago" (1999 първо издание; 2009 ревизирано и разширено издание) - сборник с разкази. Така че това не е болка за умиране, а по-скоро допълнителен мотив да продължавам да чета Прийст и да се наслаждавам на прозата му.

Оценка: 10/10  

четвъртък, 4 юли 2013 г.

РОБЪРТ ХАЙНЛАЙН - Фрайди


Робърт Хайнлайн определено е едно от най-големите имена във фантастиката. Не напразно навремето е включван в Светата троица на този жанр, редом с Айзък Азимов и Артър Кларк. Докато Азимов и Кларк са някак си по-научно настроени, Хайнлайн е писател, чийто стил не може да се специфицира точно. Началото на своята кариера той започва с писането на юношески романи, с които придобива доста голяма известност. От тези произведения у нас бял свят е видял "Звездният звяр", но и останалите си заслужават да бъдат прочетени. Решен да се заеме със сериозна проза за възрастни, за известно време пише романи, които могат спокойно да се причислят към "нормалната фантастика" - примери са "Врата към лятото", "Спечели облог за Сатаната", "Двойна звезда" и дори "Звездни рейнджъри", но в един момент книгите на Хайнлайн стават доста особени и това донякъде се харесва, като в същото време се и критикува от фенове и критици. Основни теми, които присъстват в почти всичките му романи от шейсетте години до кончината му, са за свободния секс и инцеста. Ярки примери са "Странник в странна страна", "Достатъчно време за любов", "Отвъд залеза", "Имението на Фарнъм" и много други. 

"Фрайди" е книга, която застава някъде по средата. Тя е едно от последните произведения на Грандмастъра и ни залива с огромна порция хубава фантастика. Фрайди Джоунс е куриер, но не работи за добре познатите ни агенции, а е специален куриер, изпълняващ специални поръчки. Не е нужно да обяснявам, че Фрайди е много красива, па макар и изкуствен човек, и до края на книгата не остава мъж, който да не е минал през "проверка" (така да го наречем) от нейна страна. В един момент стават някакви конфликти, обявяват се войни, затварят се граници и така нататък, но не това е важното. Важното е, че Хайнлайн е невероятен разказвач и дори на моменти в книгата да нямаше някаква определна цел, беше истинско удоволствие за мен да я чета. Запознатите с творчеството на писателя знаят за какво говоря. Романът е номиниран също така и за наградите Хюго, Небюла, Локус и Прометей. 

Друго, което харесвам у Хайнлайн, което явно и Стивън Кинг одобрява, понеже следва стриктно примерите на кумира си, е че прави постоянно препратки към други свои произведения (а понякога и към произведения на свои колеги, както е в "The Number Of The Beast"). В този роман най-явната е Шкембо Болдуин, който е и едно от главните лица в новелата на Хайнлайн "Gulf".

"Фрайди" е публикувана в Щатите през 1982 година ("Friday") и е приета доста добре от критиката и читателите. В България е издадена 1999 от издателство "Лира Принт". Преводът е на Владимир Зарков и според мен е много добър. 

Ще завърша с думите, че това е един невероятен роман на Робърт Хайнлайн, който макар и да не е от най-известните му и почитани книги като "Странник в странна страна" и "Луната е наставница сурова", е нещо, което може да се определи като събитие във фантастиката. Изумително разказана история за една изумителна жена! Препоръчвам на всички почитатели на автора и на фантастиката... пък и не само на тях.

вторник, 2 юли 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Гръмотевичният дом



Само ден и половина след приключването на невероятната "Ускорение" на Дийн Кунц, със съжаление затварям и "Гръмотевичният дом". Казвам със съжаление не защото книгата не е добра, а просто защото свърши. Мнението ми си остава същото - Кунц е невероятен. Романът е невероятен! 

"Гръмотевичният дом" ("The House Of Thunder") е издаден за първи път в Щатите през 1982 година от издателството Pocket Books. На корицата на книгата обаче не е името на Дийн Кунц, а един от множеството му синоними - Лий Никълс. Романът е издаден у нас от издателство "Плеяда" през 1997 година. Преводач е Боян Николаев. 




Книгата "Гръмотевичният дом", характерно за Дийн Кунц е изпълнена с мистерия и динамика. Да, тук действието не галопира като в "Тик-Так" и "Ускорение", но въпреки това постоянно се случва нещо, което не оставя читателя да скучае нито за миг. Кунц винаги ме е изумявал с темите си. Не знам откъде му идват, но не може да му се отрече, че са гениални. Вижте само поредиците му за "Франкенщайн" и "Чудакът Томас" и ще разберете за какво говоря. Тук авторът отново пуска в действие пълната сила на таланта си и резултатът е един хубав и мистериозен хорър. 

Сюзан Торнтън се събужда в болнична стая и има частична амнезия, причинена от скорошна катастрофа. Двадесет и два дена е била в кома и малко по малко се опитва да събере частите на пъзела, който в случая е паметта й. Всички около нея се държат много добре, даже прекалено добре за подобно здравно заведение. Карат я да се чувства специална, като, според думите им, това е най-важната част от лечението й. Всичко върви чудесно до момента, в който Сюзан започва да вижда мъртви хора около себе си. Хора, които са оставили тежки рани в съзнанието й. И оттук нататък започва мистерията, за да завърши накрая с невероятен и неочакван финал.



 Малко са писателите, които могат да накарат читателите си да искат още и още от творчеството им, а Дийн Кунц определено е точно такъв творец. Едва затворил книгата "Гръмотевичният дом" и вече ми се чете нещо друго на автора. Препоръчвам на всички фенове на мистериите и хоръра, както и на хубавата литература. Макар книгата да е писана 1982 година, тя определено ще устои на ударите на времето.

понеделник, 1 юли 2013 г.

ДИЙН КУНЦ - Ускорение



АВТОР: Дийн Кунц
ЗАГЛАВИЕ: Ускорение / Velocity
ИЗДАТЕЛСТВО: Colibri
ПРЕВОД: Стоянка Илчева
Година на българското издание: 2011
Година на първото издание: 2005
Страници на БГ изданието, меки корици: 300
Жанр: Трилър, Мистерия
Рейтинг в GOODREADS: 3.82 / 5 от 37 286 гласували
Цена: 15 лв


Поредната невероятна книга на Дийн Кунц, която прочитам през последните месеци. Кунц е майстор на повествованието и това е! Може да прикове читателите си към написаното и да не ги пусне до края. Честно да си призная, скоро не бях чел толкова интересна и динамична книга, а аз много обичам динамичните книги. 

"Ускорение" ("Velocity") е издадена в Америка през 2005 година от Bantam Books. В България вижда бял свят след шест години, а именно през 2011 от издателство "Колибри". Преводач е Стоянка Илчева. Единствената ми забележка към изданието е за недогледаните печатни грешки, иначе всичко останало е на доста високо ниво. 

Главният герой в книгата е барманът Били Уайлс, който някога се е изявявал и като писател. Една вечер той е въвлечен в ужасна игра: получава бележка, в която му се дава избор - да обрече на гибел млада или стара жена, в резултат на своето действие или бездействие. В началото смята, че всичко е лоша шега, но постепенно осъзнава, че никой не е решил да си прави майтап с подобна извратенящина. Били изпада в недоумение! Защо точно той? През последните години от живота си се е дистанцирал от обществото и смята, че няма нито приятели, нито врагове. Да, наистина пази в себе си ужасна тайна от миналото, но тя не би била основателна причина да обясни случващото се. 

Дийн Кунц толкова майсторски представя събитията в романа, че лично аз не намерих нито една излишна дума в него. Всяко описание е перфектно, героите са оживели на белите листи, действията им са логични и интересни, психологията им е ужасяващо очарователна. Авторът ги поставя в ситуации, които ни карат да се замислим как бихме постъпили ние на тяхно място. Похват, който се среща доста и в произведенията на Робърт Хайнлайн, към който Кунц не крие възхищението си. 

Това е един чудесен трилър, който се чете на един дъх. Препоръчвам на всички почитатели на писателя и на хората, които обичат книгите с динамично развитие и мистерии. 

Оценка: 10/10

понеделник, 17 юни 2013 г.

ЯВОР ЦАНЕВ в регионална библиотека "ЗАХАРИЙ КНЯЖЕСКИ" в град Стара Загора



Изключително ми е приятно да Ви уведомя, че на 21 юни тази година, от 17:30 часа в Регионалната библиотека "Захарий Княжески" в град Стара Загора, Явор Цанев ще представи своята нова книга с разкази "Странноприемницата". 




Акцентът ще падне също така и върху представянето на издателство "Гаяна" и бъдещите проекти, над които работи то. Почитателите на жанра ще имат възможност да научат повече и за списание "Дракус", за което Цанев ще разкаже подробно на представянето. Само преди няколко дни излезе и последният брой, в който се съдържат отличените произведения от конкурса на фензина "Сборище на Трубадури", както и тези от конкурсите на "Дракус" за фантастичен и криминален разказ. Ето и как изглежда корицата на изданието:




На събитието ще имате възможност да се срещнете и с мен, тъй като господин Цанев ме покани най-любезно да участвам в представянето. Всички са поканени! Вход свободен!

сряда, 12 юни 2013 г.

ТАЛАСЪМИЯ 2013, сборници от конкурсите и други благинки

Задава се чисто нова Таласъмия. Тя отново ще се проведе на Старозагорските минерални бани в периода от 21 до 23 юни. Програмата, както и подробности около събитието можете да намерите на Фейсбук страницата на таласъмите. Тази година са поканени доста гости, които ще представят много интересни произведения, свързани с любимия на всички ни жанр. 

Тази година ще имам удоволствието да представя, съвместно с организаторите, романа си "Славянски хроники", както и чисто новия сборник с разкази "Таласъмия 2010-2011". В него ще бъдат включени следните произведения:

Божидар Грозданов – Деветте ключа
Васил Попов – Земя като решето
Христина Търпанова - Да дочакаш края
Коста Сивов – Вовин
Георги Костадинов – Вятър от обърнато листо
Калоян Захариев – За мишките и змейовете
Дамян Денев – Последния шаман
Добромир Ралев – Разковниче
Иван Хазъров – Шестият граал


Както всяка година подборката е уникална и ще се хареса на феновете на фентъзито, особено на тези, които уважават българската митология. Сборникът и романът могат да бъдат закупени на Таласъмията в посочения период. Съвсем скоро ще бъдат обявени и цените. За допълнителна информация моля да ми пишете на мейла (nicksson@abv.bg).  

Можете да ме забележите и в още едно представяне, това на Явор Цанев, на новия му сборник с разкази "Странноприемницата" и списанието за българска фантастика "Дракус" на 22 юни на Таласъмията. Доколкото разбрах от издателя на тези прекрасни издания ще има много интересни промоции.

За хората, които имат интерес към сборниците от конкурсите "Таласъмия", организаторите ми предоставиха бройки, така че всеки, който иска да се сдобие с тях, може да ми пише. Ето и информация за наличните издания:




ТАЛАСЪМИЯ 2002 - цена 6 лв

Съдържание

  1. Какавидата - Йоан Владимир - с. 9-42
  2. Луната спи - Кира Валери - с. 43-92
  3. Четиринайсетият конник - Мартин Петков - с. 93-116
  4. Ако откраднеш драконче - Георги Малинов - с. 117-130
  5. Триптих за лампата - Йоан Владимир - с. 131-156
  6. Натемия - Ивайло Иванов - с. 157-170
  7. Историята на разказвача - Борис Воденичаров - с. 171-184
  8. Двойното раждане на Мустафа Елван - Стефан Стоянов - с. 185-198
  9. Ръкописът - Кирил Добрев - с. 199-226
  10. Лято за зимнина - Николай Теллалов - с. 227-235



ТАЛАСЪМИЯ 2004 - цена 6 лв



ТАЛАСЪМИЯ 2008-9 - цена 9 лв

Съдържание



Последният сборник можете да го получите с автограф от мен (при желание!). Освен на Таласъмията, можете да ме видите на 21 юни в библиотеката "Захарий Княжески" в Стара Загора на представянето на книгата "Странноприемницата" и на списание "Дракус" на Явор Цанев. В момента още се доуточнява точния час на събитието. 

вторник, 11 юни 2013 г.

F. PAUL WILSON - Reprisal (ADVERSARY CYCLE #5)



Така, така! Стигнах и до петата книга от "Цикъл за Врага" на Ф. Пол Уилсън. С ръка на сърцето мога да заявя, че това е най-добрият роман от поредицата (поне до момента). Трябва също да призная, че толкова добър хорър не бях чел от доста време. Направо красота!

В тази част от цикъла битката срещу Расалом (в първата книга "Крепостта" преводачът го е кръстил Рашалом, но това няма смисъл и пречи на доста от алюзиите в последващите романи) продължава с пълна сила. В предната книга влязоха някои нови герои като един от тях - Бил Раян, продължава и в тази и този път е главно действащо лице. Глекен се подвизава под артистичния псевдоним Вельор (който в превод от френски означава "Нощен пазач") и общо взето никаква работа не върши, освен накрая да прецака работата. В тази част се появява герой от "Докосването" - Уолтър Ерскин, което прави връзката между романите в цикъла, които на моменти изглеждат напълно отделни книги. Майстор Джак (от втората част на цикъла) не се появява, но неговата роля в шестата книга е сигурна.

"Отплата" (Reprisal, 1991 - лично аз четох ревизираната версия от 2011 година, но доколкото разбрах, тя не се различава особено от оригинала; ревизията е минимална) започва оттам, откъдето свършва "Прероден". За разлика от предшественика си този роман е доста по-забързан и в него се случват много повече (и по-интересни) неща. Както се казва, Уилсън се раздава изцяло. Расалом набира сила и се подготвя за фаталния си удар над света. Глекен се чуди дали отново да се включи във вечната борба между доброто и злото или просто да си седи и да гледа отстрани. Бил Раян е обвинен в убийство, което не е извършил, и живее под нова самоличност. Преследван е от нюйоркския полицай Риналдо Аугустино, който е решен на всичко, за да залови престъпника. Аугустино е един от новите герои в цикъла, който прави доста добро впечатление. Другият нов персонаж е Лизъл Уитман - начетена жена, която въпреки непривлекателния си външен вид е харесвана от всички мъже в книгата.

Действието е забързано и нещата, които се случват са много интересни. Както вече споменах, това определено е най-добрият роман до момента. За съжаление не е превеждан на български език. Съвсем скоро ще подхвана и шестата, последна част от поредицата. Ф. Пол Уилсън е писател, с когото човек трябва да се запознае доста добре. Надявам се някое силно издателство в България да се заинтересова повече от този автор и да издаде хорър романите му.

Оценка: 10/10

събота, 8 юни 2013 г.

Интервю със СИБИН МАЙНАЛОВСКИ



Веднага след ревюто на чудесния сборник с разкази на Сибин Майналовски - "Сянката", представям на Вашето внимание и едно много интересно интервю с автора, което той даде специално за моя блог. В него ще намерите отговори на въпросите относно творчеството на старозагореца, личните му планове за бъдещето и още куп други неща.


КОСТА:
Здравей, Сиби! За мен е истинско удоволствие, че имам възможност да взема това интервю от теб. Как си?


СИБИН:  
Благодаря, удоволствието е мое. Преди месец приключих една петгодишна връзка и болката и разочарованието се канализираха в писане, така че в момента приключвам 16-и нов разказ... Очевидно поговорката „Всяко зло за добро“ най-накрая се оказа вярна :)


КОСТА:
Съвсем наскоро излезе новият ти сборник с разкази „Сянката”. Знам, че не ти е за първи път да държиш в ръце своя книга, но какво беше усещането, когато разлисти страниците й? 




СИБИН: 
Е, всъщност ми е за пръв път, що се отнася до чисто моя книга – всичко друго бяха сборници. Когато разкъсах амбалажната хартия и извадих едно копие, първата ми работа бе да вдъхна аромата на прясното печатарско мастило. Нищо не може да се сравни с това – електронни четци, таблети, смартфони... не! Усещането да държиш томчето в ръка, да чувстваш допира на корицата и да си кажеш „Ето – една мечта по-малко“... това наистина няма конкуренция.


КОСТА:
Разкажи ни малко повече за „Сянката”. Как се роди идеята за подобна колекция, какви произведения съдържа – нови или събрани от цялостното ти творчество, в какъв жанр са, някоя интересна случка около процеса на издаването. Къде може да се намери?


СИБИН:  
„Сянката“ съдържа 24 разказа, които са разхвърляни доста във времето – например, „Мракът и дъщеря ми“ е толкова стар, че вече не помня коя година беше написан (включен е в книжката като бонус, защото очевидно много се харесва на читателите), докато „Ъгълът“ и „Клуб 13“ бяха написани (и съответно включени в сборника) буквално дни преди предаването на книгата за печат. Малка скоба – тези два разказа се публикуват за пръв и единствен път – няма ги в блога ми, няма ги по сайтовете за споделяне на литература... направо библиофилска рядкост :) Що се отнася до жанровете, в „Сянката“ има за всекиго по нещо – има хумористична фантастика в традициите на Робърт Шекли и Айзък Азимов, има чиста научна фантастика, има пародийно фентъзи, традиционно фентъзи... и хорър, разбира се – за човек, който ляга и става с книги на Стивън Кинг, щеше да е срамота, ако няма ужаси :)
Книжката беше дадена за печат в началото на месец март тази година, но излезе в края на април – голяма мъка беше, даже имаше моменти, когато си мислех „Ами явно не й е писано“... Слава богу, всичко това вече е минало – да са живи и здрави и печатницата, и издателят ми от „Топ Преса – югозападният таблоид“, и „Фабрика за книги“, та дано след време да се появи и втора книжка :) Странен факт бе, че по данни на фенове „Сянката“ първоначално липсваше в родния ми град Стара Загора и в града, в който бях прекарал 15 години от живота си – Велико Търново. След сигнал до разпространителите пропускът бе поправен и сборникът може да се намери почти навсякъде, където има големи книжарници – „Хеликон“, „Грийнуич“, „Сиела“, „Букпойнт“ и др., а също и в Интернет-магазините.


КОСТА:
Според теб „ще има ли хляб” за българските творци в бъдеще? Не искам да навлизам в политически въпроси, но все пак ново правителство, може би нови надежди?! Смяташ ли, че скоро ще се промени положението в страната и българинът, който принципно предпочите чужди автори и дори игнорира българските, ще си отвори очите за родното?


СИБИН:  
Значи тук типичният за българина песимизъм, който отрича всичко и всички, се сблъскват с чисто човешкото ми желание да не е така. Новото правителство едва ли ще промени нещо – тук ми идва наум старата приказка за „новия бардак със старите...“ :) Надеждата ми е в читателя като личност – искрено вярвам, че на народа ще му писне да чете блудкави и изсмукани от пръст фентъзита в по 20 тома, за светещи вампири и влюбени зомбита и ще започне да дава шанс и на българските автори. А разнообразието на БГ-пазара вече е голямо и има какво да се прочете.


КОСТА:
Не отдавна излязоха и други два твои сборника с разкази – „Мракът и дъщеря ми” (2011) и „Кръчма „Зелената котка”” (2011). С какво се различават те от „Сянката” и с какво се доближават до него? Представи ни ги с няколко думи. 




СИБИН: 
Първо, и двете са електронни книги, тоест, никога не са излизали като хартиено издание. „Кръчма „Зелената котка“ е опит да бъдат събрани на едно място всички разкази, които са обединени от идеята за кръчма, която съществува едновременно във всички времепространствени линии, за Тъмня Маг Тери Сторн, за борбата му с пишман-прелъстителници и дърти използвачки... „Зелената котка“ е една цяла вселена и не е чудно, че каквото и друго да напиша, феновете на поредицата продължават да ме врънкат за ново и ново разказче от тази серия :) Затова се надявам, че един ден и тя ще види бял свят на хартия – естествено, с нови попълнения!„Мракът и дъщеря ми“ също е сборник, но с доста по-стари неща, включително и няколко есета и разкази, които по принцип не бих включил в хартиено издание, но тогава се възползвах от възможността да направя „по-дебела“ (ако това може да се каже за електронно копие) книга.
Общото между „Сянката“, „Кръчма „Зелената котка“ и „Мракът и дъщеря ми“ е, че всеки един разказ, всяка дума и всяка запетайка са лично изстрадани. Когато Тъмният Маг е зарязан и сърцето му е разбито за пореден път, когато някой се е свил в ъгъла на стаята и плаче, всичко това значи, че авторът, тоест, аз, е чувствал абсолютно същото в един или  друг миг от живота си. „Книгата е парче димяща съвест“ – лафът е на Борис Пастернак и аз лично се подписвам под него с две ръце!





КОСТА:
Искам да ти задам един въпрос, който живо ме вълнува и не го пропускам, когато имам възможност да разговарям с хора на изкуството, а именно, как стана писател?


СИБИН: 
Ами... помня ли и аз вече :) Беше доста отдавна – през 1997 година, тогава бях приключил поредната си разочароваща връзка... И всъщност седнах в едно заведение във Велико Търново – „12-те стола“, жалко, че вече го няма – и цялата ми болка се изсипа върху един кариран лист от ученическа тетрадка, който си поисках от барманчето. Останах учуден от лекотата, с която се пишеше разказът – тогава работех като журналист и бях свикнал да пресъздавам вече станали събития, но да си ги измислям...? Тогава разбрах, че си имам ново хоби, което да ме отвлича поне отчасти от разочарованията в живота ми...


КОСТА:
Дебютът ти е през далечната 1998 година в списание „Върколак”, едно издание, което лично аз много уважавам, не само заради високото качество на произведенията, но и заради смелостта на издателите да поставят рамо до рамо български творци и чуждестранни. Нашите определено не отстъпват, а при положение, че нямаме създаден „процес” за издаване на родни автори, не мислиш ли, че това е повод да се гордеем с българското?




СИБИН:
Наистина – евала на Агоп Мелконян, лека му пръст, че бръкна в джоба си и извади средства, за да направи нещо, което много отдавна липсваше на българския пазар! Такова списание и сега не би било излишно, защото с две ръце съм готов да се подпиша – българските автори по нищо не отстъпват на западните си колеги, освен може би по обем. Веднага пояснявам защо е така – повечето пишем разкази, защото нямаме време и средства да се нагърбим с цял роман, който след това я излезе, я не, забутан от „патриотично настроените български издатели“ (сарказмът е преднамерен!). А докато ние стискаме палци в някое списание или сборник да публикуват наш разказ, Дж. Р. Р. Мартин и Брайън Сандърсън изливат тонове (и томове) шлака, защото отдавна си имат договорчетата за 2347 книги в джобовете...





КОСТА:
Смяташ ли, че в днешно време на феновете на жанра фантастика им липсват издания като „Върколак”, „Космос”, „Зона F”, „Фантастични истории” и много други, които съществуваха в миналото?


СИБИН: 
О, „Космос“ още не мога да го прежаля! Надали минава и седмица, в която да не се съберем „четящата гилдия“, да седнем на чаша водка, бира или нещо от този род и да не си припомним какво бижу беше то... Вече казах – да, трябва да има такива издания... не мога да разбера защо по будките на разпространителите се появяват все нови и нови боклуци от рода на „Валутите на света“, „Камъните на света“, „Самолетите на света“, а няма един издател, който да удари с юмрук по масата и да каже „Аз пък не искам да пера пари – искам да направя едно периодично издание за любителите на фантастика, фентъзи и хорър!“...


КОСТА:
Доста хора те обвиняват, че произведенията ти са антифеминистки? Вярно ли е това или просто на някои им е трудно да преглътнат истината?


СИБИН: 
Ако някой ден срещна жена, която да не ме използва само за секс, ремонти, оранжеви перденца, гледане на деца и помощ в домакинството, аз ще съм първият, който ще излезе напред и ще каже: „Да, сбърках, не всички жени са отвратителни!“. Засега обаче 20 и кусур години история и доста голямо количество провалени връзки по вина на жените говорят обратното. Изпитвам бяс – жив, изгарящ бяс – когато чета по женски списания и гледам по сълзливи ТВ-предавания как жените били онеправдани, как им се падали все идиоти, които ги биели и си изпивали заплатата... А когато попаднат на такъв като мен, който ги носи на ръце, започват да мрънкат „Ти не си истински мъж, щом не можеш да забиеш един гвоздей“ и т. н., след което отиват в дискотеката, хващат един мускулест малоумник... и след това плачът по форуми и телевизии започва отново. Мили дами, искам да споделя една своя максима, която датира от далечната 1999 година: „Ако бъркаш в тоалетната, няма как да очакваш, че ще извадиш торта оттам“. Престанете да се оплаквате колко сте изстрадали, защото вече става смешно.
Съжалявам, ако с разказите съм обидил някого или някоя. Всяка една дума с антифеминистична насоченост е адресирана към конкретна, точно определена жена, не към всички като цяло. И всяка една от тях знае в кой разказ би следвало да се припознае. Ако някоя друга се оприличава с героините ми – съжалявам.


КОСТА:
Знам, че си почитател на по-тежката музика. Би ли ни разкрил какво те вдъхновява? Кои автори харесваш, кои са любимите ти книги, филми, рок-групи?


СИБИН: 
Списъкът с любимите ми групи е доста клиширан: Deep Purple, Metallica, Scorpions, Helloween, Avantasia, Black Sabbath и така изреждане до утре сутрин :) А, да, щях да забравя „Demons and Wizards“, от чиято обложка е повлиян разказът ми “Symphoniae Mortuorum” :) От авторите на първо място слагам Стивън Кинг, защото няма по-велик от него (да ме прощават Лъвкрафт и Дийн Кунц...). От филмите – също... ако някой не е гледал „Зеленият път“, „Rose Red“ и „Изкуплението Шоушенк“, мога само да му изкажа съжалението си. Е, ако след това ми спомене „X-Men”, “Star Wars” и „Вавилон 5“, може и да му простя :) Любимо произведение – „Пикник край пътя“ на братя Стругацки... велико! Автори, които препрочитам поне веднъж на месец – Лоис Макмастър Бюджолд и Робърт Шекли. Ненадминати! Най-тъжният автор, който съм чел, е Рей Бредбъри... това не е проза, това е поезия, рафинирана мъка върху бал лист, подгизнал от сълзи. Най-скучният – Станислав Лем (извинявай, Маестро, но дори Дж. Р. Р. Мартин не може да се сравнява с прословувите ти километрични описания и философствания...).


КОСТА:
В допълнение на по-горният въпрос, за кои теми обичаш да пишеш?


СИБИН: 
В последно време съм наблегнал на хоръра, но ужасите в никакъв случай не са ми самоцел и средство за привличане на читателска аудитория. Напротив – това е кристално отражение на онова (нямам дума, с която да го опиша), което ври и кипи в душата ми след всичките унижения и оскърбления, на които ме подложиха жени, тъщи и останалата гмеж :) Иначе, когато ми е по-спокойно, се връщам към разказите в стил „Шекли“ – тънкият, неподправен хумор, който показва, че във всяка една ситуация, па била тя и с космическо-извънземен привкус, може да се намери нещо забавно, което да те накара да се посмееш и да забравиш за всекидневните проблеми.


КОСТА:
Кое твое произведение ти е най-присърце и защо?


СИБИН: 
Ще рискувам да кажа „Специален ден“ – един от последните разкази, които написах... той се роди за нула време, без редакция, без запъване... просто седнах и докато се усетя, вече беше готов :) Надявам се да го включа в следващата книга. От старите – „Мракът и дъщеря ми“. Същата работа – когато седнах да прочета какво съм написал (беше в Смолян...), не можех да повярвам, че това е излязло изпод моята химикалка за 10 стотинки... :)


КОСТА:
Какво би посъветвал младите хора, които са решили да се занимават с писане? Все пак си от доста време в този „бизнес” и както се казва „не питай старило, питай патило”.


СИБИН: 
Да не изпадат в капана на стария виц „Чукча не читател – чукча писател“. Преди да седнеш и да започнеш да пишеш, трябва да си изчел един тон книги, да вникнеш в чуждите стилове и полека-лека да откриеш този, който ти е най-близо, да го „наточиш“ и да започнеш да твориш. Другото нещо, което е много важно, но никой не го спазва в последно време – моля ви, учете правопис и пунктуация! Едва ли някой издател ще седне да ви обърне внимание, ако ръкописът ви е пълен с липсващи запетайки, „човекА каза“ и „скунфузно“.


КОСТА:
Преди няколко дни открих, че освен с писане се занимаваш и с превеждане. Продължаваш ли да упражняваш този „спорт” или имаш по-интересни занимания?


СИБИН: 
За съжаление не съм превеждал от много отдавна. Имах три книги, преведени за ИК „Бард“, но точно в онзи период на живота си нямах нито време, нито средства да се занимавам с това. А понастоящем вече „пазарът“ на преводачите е разпределен между шепа хора и ще е доста трудно да се завърна в този бизнес :) От време на време правя преводи за сайтовете за субтитри, но със спирането на „Доктор Хаус“ и това ми хоби позалезе...


КОСТА:
Четеш ли български писатели? Имаш ли любим БГ автор?


СИБИН: 
С риск да обидя съвременните автори, ще кажа Иван Мариновски. „Космосът да ти е на помощ, Александър“ е епична книга, достойна за всеки западен автор и направо плачеща за екранизация. Жалко е, че авторът почина, преди да напише продължението... и е жалко, че някой не се наеме да напише втори том – така, както Сандърсън продължи „Колелото на Времето“.


КОСТА:
Какви са ти творческите планове за в бъдещето? Работиш ли над някой нов интересен проект? Какво да очакваме от Сибин Майналовски в бъдеще?


СИБИН:  
Както казах и в началото, пиша като побъркан :) Вече е готов „скелетът“ на една евентуална втора книжка, която по съвет на моя добър приятел и колега Бранимир Събев ще се казва „Черните рози“ (на един разказ отпреди десетина години, който обаче не е загубил нито грам от привлекателността си). Дотук са готови над 120 страници... а колко ще стане общо, зависи от това доколко ще ми се разиграе музата... и дали все пак ще има интерес към „Сянката“, защото няма да има смисъл да залагам на втора книга, ако хората не оценят по достойнство първата. Засега продажбите, да чукна на дърво, вървят добре. Времето ще покаже дали ще е така и занапред...


КОСТА:
Разкажи ни с няколко думи какъв човек е Сибин Майналовски.


СИБИН: 
Аз съм човек, който обича да е сам, но мрази да е самотен. Човек, който обича жените, но мрази номерцата им. Човек, който обича да се смее, но за съжаление прекалено често плаче. Човек с много приятели, но без „доживотен приятел“ – жена в стил „докато смъртта ни раздели“. Човек, който пише за ужаси, но мечтае за любов.
Мисля, че това е достатъчно като себеописание – останалото е в разказите ми, четете между редовете :)